Ad copy

В операта подуването и газовете са по-пазена тайна от хонорарите. Има едно неписано правило, което никоя прима няма да ти каже на интервю. След 14:00 не се яде. Нищо. До края на спектакъла. Не заради гласа. Заради корема. Не можеш да изпееш ария върху балон, щото ти краде въздуха. А газовете под корсет на сцената са кошмарът, за който в гримьорните се мълчи. 25 години гладувах преди всяка сцена. Докато една мецосопрано на 63 не изяде пред мен две сарми в гримьорната, 2 часа преди „Кармен". Казвам се Зоя, на 51 съм, и от 1999 година пея в хора на една оперa. Няма да кажа коя, по разбираеми причини. Отвън изглежда красиво. Рокли, аплодисменти, цветя. Отвътре е глад по часовник. Щото моят корем си има режим. Сутрин съм една жена. Закопчавам концертната пола на първата кукичка. В 15:00 съм друга. Балон, дето расте с всеки час. А спектакълът е в 19:00. Подут корем при пеене значи едно: диафрагмата няма къде да слезе. Взимаш дъх за дълга фраза и дъхът свършва по средата. Все едно пееш с колан на дробовете. Затова ядях в 13:30 пилешко с ориз, малка порция, и после нищо до 23:00. Десет часа на празен стомах, от които три под прожектори. Пробвах всичко, което се предава шепнешком по гримьорните. Чай от копър в термос. Мента на пастили. Въглен преди генерална репетиция. Действа час, после пак. Пробиотици, три марки, общо към 120 лева. Нищо. Едни таблетки за газове от аптеката, дето ги пиеш и се молиш. Спрях хляба. Спрях боба. Спрях зелето. Списъкът с храните ми се смали до размера на програмка. Ходих и по лекари. Пълниха епруветки, гледаха ме на екрана с гела. „Всичко е чисто. Нищо ви няма. Може от нервите на сцената." От нервите. 25 години опит и още се надувам „от нерви", а младите в хора ядат банички в антракта. Капитулирах. Такава ми е професията, такъв ми е коремът. Гладът е част от костюма. А сега идва странното. В трупата има една мецосопрано. Госпожа Евдокия. На 63. Пее главни партии от трийсет години. Гласът ѝ пълни залата без микрофон. И прави нещо, което никоя от нас не смее. Яде. Преди спектакъл. Нормална храна. На масичката до огледалото. Две сарми, хляб, кисело мляко. Два часа преди „Кармен". После излиза и държи фрази по дванайсет такта, все едно диша с гърба. Години наред мислех, че е друга порода. Желязна генетика, оперен късмет. Докато една вечер не я видях в паника. Търсеше нещо из куфара с грима и обръщаше всичко наопаки. Викна на асистентката: „Не ме интересува перуката! Бурканчето ми! Кой ми е пипал бурканчето?" Жена, която не мигва пред пълна зала, се тресеше заради едно бурканче. Намери го паднало зад огледалото и го стисна като нотите на премиера. Седмица по-късно събрах смелост и я попитах направо. Госпожо Евдокия, как ядете сарми в 17:00 и пеете в 19:00? Тя ме погледна дълго. После затвори вратата на гримьорната. „Ти от колко време не ядеш преди спектакъл?" „От двайсет и пет години." „И аз така изкарах петнайсет. Гладна на всяка премиера. Мислех, че е цената на професията." После ми обясни това, което никой лекар не ми беше казал. „Не си нервна, момиче. И коремът ти не е особен. След 40 соковете, дето разграждат храната, намаляват. При всички жени. Храната влиза и стои. А каквото стои на 37 градуса, почва да шупти. Газовете не са от храната. От стоенето са." „Затова ти е зле следобед, а не сутрин. Ферментацията се трупа с часовете." „И затова гладуването не ти помага. Ти не решаваш проблема. Само го отлагаш за след спектакъла." „А диафрагмата ти не е слаба. Тя е заклещена. Балонът отдолу я подпира и не ѝ дава да слезе. Дъхът ти не е свършил. Мястото му е свършило." Стоях и си мислех за 25 години глад. За всички премиери, на които стомахът ми къркореше в тишината между фразите. Попитах я какво има в бурканчето. Показа ми го. Казва се Bloat Relief Complex. Обърнах етикета, както се чете партитура. Ред по ред. Бромелаин 150 мг. Ензим от ананаса, реже белтъците. Джинджифил 250 мг. Раздвижва стомаха, да не стои храната. Мента 200 мг и маточина 300 мг. За газовете и успокояването. Глухарче 400 мг. Хлъзгав бряст 150 мг. Шест съставки с точни числа. Без „комплекси" с прахчета за пълнеж. „В аптеката такова няма да намериш. Поръчва се само от официалния им сайт. И да знаеш, аз си взимам по три бурканчета, щото свършват партидите." Поръчах си същата вечер, от телефона, в гримьорната. Ден първи. Нищо особено. Рекох си, изгорях с 29 евро. Ден трети. Обядвах в 13:30 и в 17:00 се хванах, че полата ми е още на първата кукичка. Седмица втора направих малкия тест. Ядох в 15:00. Лека вечеря, но истинска. Спектакълът беше в 19:00. Чаках балона както се чака стар познат зад кулисите. Не дойде. Стоях на сцената, взех дъх за дългата фраза във второ действие и дъхът стигна. Стигна и остана. За първи път от 25 години пях сита. За първи път от 25 години слязох от сцената и не хукнах да ям в полунощ като вълк. За първи път от 25 години седнах в антракта, вместо да стоя права до прозореца. А миналия месец младо момиче от хора ме гледаше как ям в 17:00 и попита: „Ти как може, аз от обяд съм балон?" Двайсет и три годишна. Вече се страхува от храната. Затворих вратата на гримьорната, както Евдокия затвори моята. Не съм лекар и не казвам, че при всяка жена е същото. Казвам какво излезе при мен, след 25 години грешен режим. Ако и ти имаш „сутрешен" и „вечерен" корем. Ако и ти не ядеш преди важни събития, щото знаеш какво следва. Ако и ти броиш газовете за по-опасни от глада. Ако и ти дишаш плитко след ядене, все едно някой седи на гърдите ти. Не е от нервите. И не е от възрастта. При мен беше от соковете, дето никой не проверява. Фирмата е малка, българска. Има 30 дни гаранция, връщат парите без въпроси. Едно бурканче е 29 евро. Аз взех три, като Евдокия. Едното е в куфара с грима. Поръчвай само от официалния сайт на Bioprime. Появиха се фалшификати. В операта подуването вече не е моя тайна. Тайната ми е бурканчето зад огледалото.